Това е най-обширната област, отличаваща се с разнообразен релеф, който оформят няколко котловини – Софийска, Карловска и Казанлъшка, две сравнително ниски планини – Средна гора и Странджа, и една низина – Горнотракийската. Границите на преходната област са Стара планина – на север, Черно море – на изток, Рило-Родопската област – на юг, границата ни със Сърбия – на запад.
Между Стара планина на север и Средна гора и Витоша на юг се разполага “огърлицата” на задбалканските полета – Софийско, Карловско, Казанлъшко, Сливенско и др. Средна гора се разполага на юг от полетата и е успоредна на Стара планина. В нея има широколистни гори и пасища. Най-високата планина в областта е Витоша. В северните и части е разположена и столицата ни – гр. София.на границата ни с Турция са разположени планините Странджа и Сакар. Теса сравнително ниски планини със заоблени била. През областта протичат реките Струма и Искър на запад и Марица и Тунджа и Тунджа на изток.
Върху плодородните почви на Карловското и Казанлъшкото поле се отглеждат маслодайна роза, лавандула, мента, зеленчуци. В сливенското поле богата реколта дават прасковите, а Кюстендилското поле е известно като “ябълковата градина на България”. Плодородните почви на Горнотракийската низина, водите за напояване и по-топлият въздух позволяват отглеждането на зеленчуци и плодове, лозя, пшеница, слънчоглед, памук, ориз.
Природни области 